ВРЪЩАНЕ КЪМ КОРЕНА Д-р Юлиян Кирилов – по Волята на Бога и Душата си Българин

ВРЪЩАНЕ КЪМ КОРЕНА

(концепция за духовно пробуждане и развитие )

(практични стъпки за само-помощ и себе-познание)

 

(българско духовно възраждане и обединение)

(български народен календар и требник)

 

 „Душата пребъдва много пъти, чадо. И много пъти идва и си отива от тоя свят. Всеки път като затръгва насам, избира – първо земята си, после родителите. Туй е, щото е стара и умна душата и знае откъде да и почне ученето. А тя решава пак да си дойде и да се очовечи, щото има бая събрано за учене.

Ето , твойта душа е избрала нашта земя-българската. И се е закачила за нея с едно нещо, дето му се вика Корен. Той има разни израстъци-род, народ, език, болежки, радости -все останали от тия  преди тебе. Те са ни в орисията. Те ще ти дават и обич, и сила, и ще те друсват понякога…. Само помни, Райно, че щом старата ти душица е избрала тая земя, имала е нещо наум. Затуй требе да си чуваш Корена и да се грижите един за друг!“- Из „Стопанката на Господ“ на Розмари Де Мео.

Времето отдавна е дошло….. и всички го усещаме… и всички го разбираме! Настоящето, модерно и „цивилизовано“ е пусто и лишено от човещина за древната душа на нашенеца. С подменени ценности(чужди и фалшиви), с разрушени стълбове на държавността(образование, култура, религия, здравеопазване, съдебна система и т.н).  Живеем във време на „високи“ технологии и съвременни удобства, чиято цел уж е да служат и да ни сближават, а крачим в света все по – сами и все по – обезверени. Все едно бавно и системно губим почва под краката си, изтънява ни Корена…… И ставаме свидетели на интересен  парадокс на пръв поглед:

 

Тези, които са избрали да търсят щастието си далече от Родината….милеят и пазят повече традициите български……Стъпил  на краката си зад граница, българинът започва да чува зовът на Коренът си….. Не единствено заради носталгията.

Е, дойде време  българската душа, българската народност да си чуе Коренът! Да се върне към традициите, към ритуалите, към обредите, към песните и танците  към Онова, заради което сме толкова древни и съществуваме през вековете въпреки всички изпитания  и превратности през които сме преминали, минаваме и ще преминем, ако се Събудим и Го чуем!

 

То е във всеки от нас. То е в кръвта ни, То е в ДНК-то ни! И винаги е било там! Само да се събудим, да поразровим, да попретеглим „купешкото“ от истинското, автентичното, родното, и ще ни Бъде!

Нима има нужда да се обяснява, от каква древност сме тук  на тази специална земя и колко много можем да се гордеем с Историята си, и със синовете и дъщерите що е раздала, ражда и ще ражда  нашата земя българска?! Вероятно, обаче има нужда…… Точно поради същите причини, поради които на великият Паисий едно време му се е наложило да събира и да превежда на Роден език, разпиляната ни История….. Моментът е точният! Въпреки „морето“ от информация…. живеем във век на дезинформация. Младите хора, бъдещето на нацията са неусетно дундуркани и приспани със съвременни джаджи и лентяйски „удобства“, като им пренаписват и подменят учебниците, ценностите и вярата, ако я има изобщо! (Интересно, как в годините на преход….. успяха да ни убедят да си разрушим и да зачеркнем и заличим, всички добри

практики – работещи от преди, а покрай лъскавото изобилие на западното общество, следваме повече от техните „лоши практики“ отколкото от добрите и полезни такива!)

Колкото повече се „глобализирахме“ и се приобщавахме в  мечтани съюзи и организации, толкова повече се обезверявахме и толкова по-нещастен и по-беден се чувстваше българинът!? Това парадокс ли е? Или болест на прехода?…. Е нито едното, нито другото! Това е функция на отдалечаването ни от Коренът! От нашето си, Онова, което ни е запазило през вековете. Онова, което е в кръвта ни, в душата! Заглушиха го! И то успешно!

Ама хайде стига! Това си го знаем! Времето е такова – за да ни има и нас и децата ни, и да се наричаме наследници на Великите Българи, и да ни е широко и уютно на душата понеже живеем тук! Е, заслушайте се….. Чуйте си Коренът! Чуйте  си българската душа! Тя никога няма да ви подведе! Тя никога няма да ви излъже! Само притихнете….. и слушайте…. поразровете… и ще я чуете! Тя е Онова, което ви трепва, когато чуете звукът на българската каба-гайда, на кавала и тъпанът! Тя е Онова което се съживява, когато гледате магичният танц на нестинарките върху жаравата и Юнашкото мъжко, ледено хоро на Богоявление (Водици). Тя е Онова, което запява отвътре, когато чуеш “Излел е Дельо хайдутин“.

 И тук е мястото да цитирам  още един пасаж от книгата на Розмари Де Мео – „Стопанката на Господ“:

 

„-Знаеш ли, един ден при мен дойде една жена за наричане. Разговорихме се. Занимаваше се с някакви проучвания за историята на народа. Говореше, че орисията на тоз народ била тежка. И тя търсила да си обясни туй. Питам  я, според теб коя е причината да сме на тоз хал? А тя започва да ми ги разправя едни страшни – за предателства  през  вековете, за цареубийства, за избиване на богомили, онова дето насила ни покръстили – все такива сериозни, исторически работи. Много страшни работи бил сторил народът и сега си изкупувал греховете, вика. А, аз и викам на даскалицата, абе, разбирам аз, че ти си учен човек и надълбоко и надалеко пипаш, ама да ти река нещо по-просто:

Питала ли си се  защо в нашите родове, все има някаква вражда и обида? Че то почти няма семейство, дето някой на някого тежко да не е сърдит или нещо да не дели. А мислила ли си, викам и, как враждата и обидата прескачат непоправени и недоречени, от година в година и преливат в децата? А тебе сега, ако те питам, знаеш ли историята на баба си и дядо си, какво ще ми речеш, а?

А имената на техните баба и дядо, знаеш ли? Кога са се залюбили, колко челяд са имали, и колко им е измрела? Ами ако река да те питам кой е Стопанинът на вашият род?

На ни един въпрос не можа да отговори даскалицата. Тя с по-сложна материя работеше.

Ама аз и рекох , че когато българинът отново се сети за рода си и на най –близките си първо протегне ръка , пък почете и собствените си светии и герои-ще се оправи таз орисия и ще ни дойде тогаз Силата!“

А ние, дали сме се замисляли за тези неща?! Ето-сега дойде времето да го направим и първо вътре в себе си да прогледнем и да изчистим, а после на най – ближните си ръка да подадем и да простим. Пък после да си почитаме собствените герои и светии – да ги знаем, да ги помним и да ги следваме за пример. Нека почнем от простото и най-близкото, а то е всеки от себе си и ближните да почне. После ще дойде времето и на

„по – сложната материя“ както се изрази баба Магда Богданова-стопанката на Господ. Пък те Душите като си чуят Коренът и ще се и намерят и ще се  и познаят, че са от един Корен.

 Само тогаз естествено ще се случи, онова що поизтъркаха, като израз, от празна употреба българските политици – Националното и Духовно Обединение на Народа ни.

Всеки сам може да свърши, онова що е по неговите сили и отговорност и да не чака….“ На държавата“ ….“ На общината“…..“ На кмета“….“ „На президента“…….и т.н до безкрай. Работата дето си е само наша – вътрешна, па после и в най-близкото ни обкръжение, само ние можем си я свършим! А само да направим първа крачка в тази посока и ще потръгнем! За всеки тази крачка е различна! Неговата първа крачка.

 За един ще е като се върне на село, да види баба си и дядо си – да ги поразпита – за старите неща, за традициите, за старите празници и автентичният им смисъл, пък може и да запише – да се помни! За друг ще е даже само да отиде на село……след толкова много време. За трети да прости, ако не е простил на някой близък, па даже и той вече да не е между живите! Па и на себе си да прости! Ей така, като отиде на гроба и помълчи или и на глас може да си каже мъката – и тя ще си замине!  Може и да поразровим старите спомени – чеизът на бабите ни – от там биха могли да излязат истински съкровища – ръчно бродирани шевици и ръчно тъкани черги и килими, попили добрата енергия на ръцете дето са ги майсторили. От тези истории, от тези спомени, от тези прашни сандъци и чеизи ще изскочат истински бисери! Такива, които веднага ще познаем и ще можем да ползваме в ежедневието ни, за да сме по – здрави, за да сме по – силни, по – бодри и спокойни, по – близко до Коренът. Ще изскочат народни рецепти за лекове и билки, за гозби и ястия, за ежедневни малки и за по-големи важни стари ритуали и традиции, които така лесно ще наместим и ще си обясним – кое за къде е и веднага може да влезе в употреба и да ни е от помощ. За някой е тайна, за някой – не  фактът, че българският народен стар календар е най – точният в света и е признат от“ ООН“ и „Юнеско“ като такъв. За всеки един ден от годината, старите българи са имали „требник“- на кой ден, точно какво се прави, как се прави и защо. И нещата са работили. Безотказно. И са им спорели. И са били в силата си и в здравето си. И са градили и надграждали. И са се държали здраво за Род, Език и Земята си, за Коренът си. А ние можем ли? Можем ли го усети? Можем ли го чуем под толкова „купешки“ и чужд боклук, дето сме натрупали из отгоре му? Това е спасението! Това е смисълът! Това е силата ни! Ако искаме да ни има нас и децата ни и да сме си добре – Тук У дома! Когато направим първата крачка-другите сами ще се подредят на Пътя! Защото :

„Помни , че път се проправя с ходене!“- както го е записал дядо Вангел Илиев. И още:

„Дано тия повели попаднат в добри ръце и не се затрият! Нека тоз дето ги прочете и нещо му припламне в душата, да ги покаже на други българи и на рожбите им. Че да знаят и помнят какви са повелите на един толкоз стар и мъдър народ!

И най-вече да проумеят, че когато българинът оправи рода си отвътре и си почете Корена , тогаз пак ще бъде силна България!

– С почит и вяра Вангел Илиев. По волята на Бога и Душата си българин“

Мили братя, нали в основата на нашите ценности  е личният пример,

които даваме на децата си, на близките, на роднините и приятелите си.

 Ако всеки от нас погледне и изчисти вътре в себе си и прости на ближния, тогава ще имаме силата да бъдем истински пример!

Текст  –  д-р Юлиян Кирилов – по Волята на Бога и Душата си Българин. Родолюбец и проводник чрез словото на българския дух и мощ през вековете до днес.

[fusion_builder_container hundred_percent=“yes“ overflow=“visible“][fusion_builder_row][fusion_builder_column type=“1_1″ background_position=“left top“ background_color=““ border_size=““ border_color=““ border_style=“solid“ spacing=“yes“ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ padding=““ margin_top=“0px“ margin_bottom=“0px“ class=““ id=““ animation_type=““ animation_speed=“0.3″ animation_direction=“left“ hide_on_mobile=“no“ center_content=“no“ min_height=“none“]

[/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_1″ background_position=“left top“ background_color=““ border_size=““ border_color=““ border_style=“solid“ spacing=“yes“ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ padding=““ margin_top=“0px“ margin_bottom=“0px“ class=““ id=““ animation_type=““ animation_speed=“0.3″ animation_direction=“left“ hide_on_mobile=“no“ center_content=“no“ min_height=“none“]

 Материя, етно мотиви, традиция и допир с корените на българинът от миналото в настоящето по пътя  към бъдещето – Валентин Калайджиев по Волята и Душата си Българин.

[/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]