Оренда е името на Божествената енергия по нашите древни земи
Оренда е името на Божествената енергия по нашите древни земи
Думата, която предава на всеки съвременен българин невероятни магически енергии, наследени от нашите деди, е ОРЕНДА. Днес, когато консерванти, токсични вещества, генно-модифицирани култури ни вредят чрез храната, а радиацията, стресът в ежедневието и електромагнитните излъчвания от телефони, телевизори и компютри „изсмукват” енергийния ни потенциал, трябва да търсим начини за съзнателно „зареждане” с енергията на живота. На учени и невежи вече е напълно ясно, че нелечимите болести на съвремието – СПИН, рак и тези, които се задават в бъдеще, се причиняват от липсата на енергия за борба с отровите, т.е.липса на имунитет.
Днес хората са по-застрашени от всякога от загубата на жизнена енергия. Няма човек, който да не изпитва нужда от знания и техники за енергийно стимулиране. Много е глупаво поради невежество да нямаме достъп до начините за попълване на енергийната си недостатъчност.
Особено ние, българите, носим наследени невероятни по сила енергии,но не ги познаваме.
За науката вече е доказана истина, че вибрациите на музикалните тонове и на звуците в отделните думи притежават различни по сила и вид енергийни заряди. Така например за нас българите има една дума, която директно ни зарежда с предавана по наследство мощна положителна енергия. Това е думата ОРЕНДА .
Всяко съоръжение на Земята, всяка линия начертана на хартия, написана дума или буква нарушават еднородността на пространството на физическия вакуум и той реагира на това със създаване на торсионни полета(ефект на формата). Означава, че руните имат особена сила. Например Свастикатане е само знак, а и информационно въздействие. Както и руната YIY.Има случаи на хора излекувани с руни.Информационното въздействие само по себе си не носи енергия, но въздействайки на системата върху нейната точка на бифуркация т.е. на точката на неустойчиво равновесие, този сигнал може много силно да измени енергетическото състояние на системата не носейки при това никаква енергия. Това е същината на магията, използвана някога от колобрите. Така са правели „чудеса“сОРЕНДА.Символите са ползвани като един вид „антени“.
ОРЕНДА се е наричала магическата сила, осъществявала една духовна територия (саракт), върху която се съхранявал и развивал българският боен дух. Предците ни са вярвали, че тази тайнствена сила можела дори да убива човек само с едно докосване.
Прабългарските воини чрез определени практики култивирали тази божествена сила. Воините ветерани, жреците на Тангра и особено канът били средоточие на тази сила и знаели тайните за нейното култивиране и управление. Българите вярвали, че ОРЕНДАТА се прехвърля от един човек на друг. Така се появил и ритуалът с чашата от човешки череп – считало се, че когато победителят пие от тази чаша, той поема ОРЕНДАТА на победения враг.
Древните българи вярвали, че притежават най-мощната и истинска вътрешна сила. Чрез нея Тангра ги отличил от останалите племена и ги предопределил да побеждават и да изпълнят специалната мисия, с която ги натоварил. Бойното умение на прабългарите също било дарено от Тангра заедно с магическата сила (ОРЕНДА).
„Според колобрите българите имат най-голяма възможност да станат истински хора, защото още при Сътворението били създадени така. Накрая, за да им вдъхне живот, Тангра им дал от дъха си, който бил ОРЕНДА, и им казал:
„Създадох ви воини на Тангра, най-добрите воини в света. Отличих ви сред останалите народи и ви избрах. Оставих българите да властват както в този свят, така и на Небето. Дадох ви „Да” – най-доброто бойно умение. Орисах ви да побеждавате. Вие трябва да сте господари на себе си и на света. Така че не бива от нищо да се боите!”
Тези думи дават сила на нашите багатури, на колобрите, те са най-често повтаряните от Тумир. Всички българи смятат, че това е тяхното предимство пред останалите народи.
Това обаче според мен е химера. Не може да има народ от просветени хора. Такъв народ не може да оцелее.
Освен това духовното израстване е личен Път, личен избор. Никой не може да те накара да следваш Пътя или да си духовен. Това или го имаш и го правиш, или не.
Днес не може да се каже, че българите са „светли хора”, но е важно, че сред нас винаги е имало хора на духа. Всички те са оставили духовна следа. Всичко това е намерило отражение в това, което смятаме за наш племенен духовен Път. Това, което изповядваме, не е вяра и не е религия, така както го разбират другите народи. Тангризмът не е религия. Тангризмът не е вяра. Ние не вярваме в Тангра. Може да се каже, че в Тангра и в Бог вярват другите народи.
На тях, понеже не са част от него и не следват неговия истински Път, им се налага да вярват. Да вярваш означава да приемеш нещо, което не можеш да си обясниш, нещо, което не ти е ясно. Да вярваш означава да не докосваш това нещо, да не го подлагаш на съмнение, да не се взираш в него, да го пазиш като под похлупак, за теб то да бъде свещено.
Ние не вярваме в Тангра. Понеже непрекъснато общуваме с него, понеже го чувстваме като част от нас, понеже сме негови продължения, понеже живеем в него, чрез него и като част от него, ние не вярваме в него. Ние живеем с Тангра.
Останалите народи, понеже не притежават нашето учение, понеже не са облагодетелствани да получават ОРЕНДА като нас, понеже Тангра не се спуска в техния боен строй и не воюва рамо до рамо с воините им, понеже на тях светът на алповете не им е познат, са принудени да вярват…“
откъс от историческата поредица „Тангра“, автор Токораз Исто
Религията на българите – тангризмът, е тясно свързана с едно от големите им достижения – КАК ДА СЕ ЖИВЕЕ СМИСЛЕНО И КРАСИВО.
По съобщение на арабския книжовник Ал-Гарнати волжските българи в началото на своята първа писана история са написали: “Думата българин значи мъдър, знаещ човек.” Това означава и показва, че това е достоен и културен народ и стожер на културата им са били техните духовни традиции.
А пазители и разпространители на тези традиции са били представителите на духовното съсловие българските жреци колобрите.
/Колобър – човек, който е дал свещен обет, свещенослужител/. Те извършват най-свещените ритуали. Без колобъра не се започва нито един голям празник, защото той е човекът, който осъществява връзката между обикновените хора и бога, той е божият пратеник на земята.
Колобрите не са били просто шамани, а са носители на една духовна култура, която определя и духовността на българския род. Те са били носители и на религия, и на наука, и на култура.
Жреческото изкуство (или шаманизмът) е най-древното религиозно-мистично учение. Колобърът е бил и ф илософ, и воин, и поет, и певец, и актьор. Той свещенодействал предимно нощем. Колобърът е владеел тайнството да управлява потоците лъчения от Космоса, както и енергиите от недрата на земята. Чрез тях, той влизал в състояние на транс.
Колобърът свещенодействал и вървял пред бойците, като по този начин повдигал духа, повишавал енергийното ниво и противодействал на противниковите вредни влияния.
Едно от призванията им да са воини. Ако някой може да се титулува с Воини на Тангра – то определено са те.
Във война те винаги са били на предната линия. Можете да си представите какво въздействие е имало на останалите бойци да виждат, че редом до тях стоят тези хора. Има поне няколко документирани случаи – като миниатюрата от битката при Върбишкия проход, където колобърът в бяло е използвал висша бойна техника за обездвижване на противник. Другият случай е пак записан от ромейски летописци, с участието им във въстанието на Асен и Петър и възстановяването на Саракта през 1185г.
Духовната сила на прабългарите, въпреки че изглежда сходна с някои източни идеи, е много по-различна от тях. ОРЕНДА на прабългарите е безспорно по-мощна, по-реална и прагматична, присъства осезаемо в живота на народа и в бойната практика на воините.
Тази сила и знанието за нея достигат до нас като се предават от поколение на поколение.
„Българите са от религията на магите“, пише арабският хронист от Х век Ал Масуди.
Жреците на върховния бог Тангра (на древнобългарски колобри) извършвали жертвоприношения, гадаели по различни начини и владеели лечителското изкуство. Жреците-лечители шепнели някакви думи около запален огън, после удряли звънец и тъпани и след като изпаднели в транс, произнасяли заклинания за пропъждане на злите духове.
Древните българи почитали неодушевени предмети и вярвали в магическата им сила.
Те вярвали, че цялата вселена е изпълнена с една особена, свръхестествена сила, която не представлява винаги едно точно определено божество. Тя се крие по някакъв начин във всички предмети. Тази сила, която, смятали те, обитава главата и кръвта, може да преминава от човек в друг човек или от човек в предмет и обратно, според поверието за т.нар. „ОРЕНДА„.
Поверието за ОРЕНДА (или Мана) е аналогично с основното понятие на древнокитайската философия за вътрешната енергия „Ци“, така също и при японците понятието „Ки“, при индусите то се нарича „Прана“. Това подсказва за езотерични култове и познания, имащи общ корен и идващи от дълбока древност. Ритуалът с черепите-чаши е познат също и в Тибетския езотеричен будизъм, както и в религията „Бон”.
ОРЕНДА,тази толкова българска дума е понятие и от ирокезките езици на Северна Америка, които се говорят и до днес от народите мохок, сенека, онондага, каюга, онейда, уендот, а в миналото и от ири, петун, сускехана, натауей и разбира се да не забравяме ирокезо-езичните черъки в Северна Каролина, представители на които все още пазят езика си жив. Това понятие при северноамериканските индианци означава „безлична сила, съдържаща се в различна степен в природните дадености, а също и в предметите и живите твари“.
Има тринадесет рисунъка на ОРЕНДА. Първият е основният символ за ОРЕНДА. Към него има дванадесет символни знака или дванадесет ключа, които също носят наименованието ОРЕНДА.
Всеки от тях се дава по различен повод, цел и заслуги.
ОРЕНДА, изречено с думи, е символа на мъдростта, на успеха, на осъзнаването, на възхода и здравето.
ОРЕНДА ни помага да оцеляваме, ако съумеем да се възползваме от силата му.
ОРЕНДА ни посочва нашият духовен път. Ако разберем кой е той и сме готови да го следваме, тогава ще усвоим и практиките, помагащи ни да ускорим интелектуалното си развитие, духовното и интелектуалното си израстване, начините да постигнем хармония и щастие в живота.
ОРЕНДА, казано с други думи, е Единението между нас, отделния човек, със Светлината на Съзиданието и Божественото начало.
ОРЕНДА е символ с магическа сила, но ако се използва във вреда на някого, той също тъй има силата да убие своя притежател или да го разболее нелечимо, както и да пострадат неговите близки, докато се грижат за него, ако е болен поради тази причина. Забравим ли Духовното си развитие и решим ли да използваме символа за постигане на материални облаги, сривът е гарантиран. Същото се отнася и за държавата, ако владетелят се е отклонил от пътя, посочен му от неговата ОРЕНДА.
Древните българи са били наясно с мощта, струяща от ОРЕНДА. Знаели са, че тази сила е можела както да помага, така и да отнеме живот с едно докосване, при непочтени мисли и действия.
Прабългарите, от конника до владетеля, са черпели сила от ОРЕНДА чрез изучаване, усвояване и посвещаване в практики от колобрите. Жреците на бога Слънце са посвещавали всички войни в тайните за използване и управление на тази сила, ако са ги заслужили и до степента, до която са заслужили.
Заедно с бойните умения дарени от бог Тангра, древните българи са получавали и силата на ОРЕНДА.
Колобър в България се е разбирало носител на ОРЕНДА и като такъв – пазител на Саракта (Държавата).
Днес ние не знаем много от живота на някой Колобър. Но той е българския Мерлин. Достойнството на Колобъра откриваме в образите на нашите велики владетели – от Свещената Династия Дуло и следващите династии.
Световната история познава всякакви монарси – жестоки, алчни, робуващи на всякакви пороци. Но тези качества са били чужди на законните български владетели. Техните дворци и палати не са блестели с разкош и скъпоценности, а са излъчвали тържественост и достолепие.
Българските канове и царе са се прославили като духовно-проникновени и мъдри държавници. Всеки от тях е оставил по някакво послание за идните поколения: Кан Кубрат – Завета да единението; Кан Крум – законите; Кан Омуртаг – за смисъла на човешкия живот: “Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда…” Да, ние виждаме Колобъра в премъдрия Кан Омуртаг, водещ разгорещен спор с пленника-християнин Кинамон, или замислен над поредното си каменно послание.
Търсете, призовавайте, връщайте за
бравеното, но не бъдете безрезервно доверчиви. Търсете полезното и реално приложимото. Еднаква крайност е да сте изпълнени единствено с вяра или да сте обзети само от съмнения. Винаги нещо знаем и винаги нещо не знаем. Двете качества трябва да бъдат в условие на равнопоставеност. Ще знаете, че сте успели, когато в живота ви зацарува хармония.
И християнството не отричайте, и в него е скрито спасително, макар само за част от хората знание. Христос дойде да спаси не човечеството от някакъв въображаем първороден грях. Той бе пратен да спаси земята от Тъмното. Наистина, днес християнството не е това, което трябваше да бъде. То бе изопачено, извратено. Неговите присвоители скриха част от свещените текстове, а с това и истината за свещеното Учение. Но от истината не може да се избяга. Не Христос е виновен, а Неговите извратители и употребители. Ето защо ние не възприемаме християнството като съвременна практика, но не сме и никога не сме били против самия Христос. Нито против истинската неизродена същност на първичното Му учение. Нещо повече – Българите първи разбраха кой е Иисус и Го нарекоха Кан Озри – въплъщение на вечно възкръсващия Озирис. А великият Кан Ювиги Кубрат прие да стане християнин, без да се откаже и от своята тенгрианска вяра. Двете вери не си противоречаха, не се отричаха взаимно, приемането на едната не бе смърт за другата.
Най-ценното наследство от стародавната българс
ка традиция, което сме длъжни да ценим . Изобщо по своята расова култура българите са били на равнището на брахманите. Така нашите прадеди са успели да съхранят чистотата на своята раса и нейните традиционни добродетели. И ако днес тези добродетели са в упадък, то причината за това е в днешната обществено-политическа система, чужда на духа на българския народ, която спъва осъществяването на неговата биологическа и духовна програма.
Днес можем да използваме по-осъвременени и цивилизовани начини за съхранението на силата на родовия си дух, която ще ни помогне да се преборим със стреса и болестите на епохата си. Достатъчно е да вярваме в мощта на нашата уникална енергия ОРЕНДА и да вибрираме тази дума с положителни мисли всеки ден. Просто сутрин или в по-важните моменти от деня заедно с молитвата към Бог(които е религиозен и или вярващ) може да произнася отчетливо звуците на магическата прабългарска сила- ОРЕНДА. Така ще се зареждаме с вибрациите, които са давали сила и на древните ни предшественици на бойното поле или в живота. Колкото по-ечисто и по-ясно вибрираме думатаОРЕНДА, толкова по-силна ще бъде българската енергия, която ще се влива в нас.
За тези от нас които имат над-религиозно или свое собствено отношение към нашата древност е достатъчно да носим символите на ОРЕНДА като знаци в нашият бит-вплетени в дрехите ни , като медальони или украшения, дангосани по мебелите в домовете ни, зашити за завивките, пердетата и всичко онова , което ни съпровожда в ежедневието.
Изобщо настъпва времето, когато хората от нашата епоха трябва да се обърнат към забравените древни знания, практики и принципи, спазвани в ежедневието от нашите деди, за да влезем отново в хармония с вибрациите на Вселената. Нали всички сме нейни деца и не бива от глупост да се отдалечаваме от създателите си!
Д-р Юлиян Кирилов-по Волята на Бога и Душата си-българин