Валентин Калайджиев прави уникален експеримент с писмеността на ангелите

Моделиерът мечтае за своя империя „Белият свят на дрехата“

 

КАК СЕ ОТРАЗЯВА ЕНЕРГИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ШЕВИЦА ВЪРХУ ЕНЕРГИЙНОТО ПОЛЕ НА ХОРАТА, Е РЕШИЛ ДА ПРОВЕРИ ВАЛЕНТИН КАЛАЙДЖИЕВ. Моделиерът, който има ателие в Килифарево, е събрал доброволци, които са готови да носят за определено време уникалните му ризи с етномотиви и да се включат в експеримента. „Идеята ми е да направим биорезонанс на човешкото тяло два пъти. Първия път, преди човекът да е облякъл ризата и след това – няколко дни по-късно. Ще замерим енергията в чакрите, аурата също. Единственото условие за участие е човек да иска да ходи няколко дни облечен в бяла риза с шевици“, казва Валентин. Той е заделил няколко от авторските си ризи и ги е предоставил на група доброволци. Те от своя страна ще трябва да си изберат риза според собствения вкус или просто по интуиция, което също е част от опита.

ВАЛЕНТИН КАЛАЙДЖИЕВ П

 

 

РИЗНАВА, ЧЕ ОЩЕ ПО-ГОЛЯМАТА МУ ЦЕЛ Е ДА ЗАПОЧНЕ ДА ШИЕ ЕНЕРГИЙНО ЗАРЕДЕНИ ДРЕХИ. „Шевицата има лечебни свойства. В миналото всъщност това е била идеята – да защитава и да дава сили. Освен това от шевицата са ставали ясни социалният статус на момчето и момичето, възрастта, това дали са семейни, дали са моми или ергени, които се надяват да се влюбят. Затова искам, след като ризата е готова, да я заредим с енергия и чак тогава да я покажа и да я пусна на пазара“, обяснява моделиерът. Само преди месец той участвал в поредното изложение за български стоки в столицата. Там именно срещнал хора, които се занимават с енергията на шевиците и с божията геометрия, през която енергията преминава още по-лесно. И допълва, че сакралната геометрия е универсален модел на сътворението и божеств

 

ена архитектурна прогресия, направена от точни геометрични последователности.

ВАЛЕНТИН КАЛАЙДЖИЕВ Е ОТ ЗАВРЪЩАЩИТЕ СЕ У ДОМА СИ БЪЛГАРИ. ОТ ТЕЗИ, КОИТО ОТДАВНА СА РАЗБРАЛИ, ЧЕ СИЛАТА Е В КОРЕНИТЕ. Затова след 11-годишно емигрантство в Гърция той взел окончателното решение да се върне в родното В. Търново. Прибрал се и започнал да се занимава с дрехи. „Започнах да търся себе си и оня различителен белег, който ще направи моите дрехи уникални. Тогава се сетих, че българската шевица може да ми даде тази индивидуалност, при това в целия свят, не само на нашия пазар. Шевицата е първата писменост на човечеството. Тя е писмеността на ангелите. А нашата шевица е още по-интересна – тя е вид амулет. Някога жените са везали на ръка и са наричали и в това наричане е закодирана истинската мощ на шевицата“, разказва Валентин. Така се появили неговите наистина уникални бели памучни дрехи с шевици. С тях той облече миналото лято всички участници в Летния семинар по български език и култура във ВТУ, които участваха в автентичната сватба в Арбанаси. Направи и част от ризите за шествието по „Гурко“ на 7 юли, когато всички официални лица бяха облечени в народни носии.

За да бъде ризата удобна за ежедневно облекло, Валентин олекотява шевиците и по този начин ги прави по-достъпни. Освен това прави ризи с цветя, украсява ги с ръчно поставени мъниста, с щампи и машинна бродерия. Все по-често поставя върху белия памук и символите оренда, а от тази година е решил да изписва върху ризите и глаголицата.

 

 

„Много чужденци купуват моите дрехи и не ги притеснява това, че са облечени с български символи. Но още повече се радвам, когато видя българи да стоят просълзени пред щанда ми. Толкова често ми се е случвало да подарявам, особено на децата, които стоят, тропат с крачета и казват: „Искам, искам“. Когато видя, че родителите нямат достатъчно средства, за да купят дрехата, подарявам“, усмихва се моделиерът. След това рязко сменя настроението и признава, че понякога се чувства повече тъжен от благодарностите на хората. „Знаеш ли, те идват при мен, за да ми кажат, че България има нужда от хора

 като мен, че те имат нужда. Не ме разбирай грешно, горд съм от тези думи, но и много тъжен, защото представяш ли си колко огромна е празнотата у хората, щом се хващат за дреха, за да я запълнят. Но и криле ми дават тези мигове да продължавам да правя това изкуство“, казва Валентин и признава, че той отлично разбира тези хора, защото е минал през това. Преживял е и безпаричие, и безвремие, и нищета, но въпреки това е избрал да остане в България.

И СЕГА Е ГОТОВ

ДА МЕЧТАЕ ЗА СВОЯ ИМПЕРИЯ „БЕЛИЯТ СВЯТ НА ДРЕХАТА“, КОЯТО Е ЗАПОЧНАЛ ДА ГРАДИ. Валентин си има представители вече и в Ървайн в Калифорния, и в Бризбейн в Австралия, където хората добре познават белите му ризи. Иска обаче да остави толкова значима следа, че тя да промени планетата.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

в-к. “Борба”